Студена като опера на Вагнер,
зад токовете ти се гонят бесове;
неотразима си, дъждът неспирно лее
сълзите, ти моето сърце превзе.
Луната като тиква се показва,
площадът е самотен и горчащ
и моята първичност е голяма,
когато другите в леглата спят.
Девица си от сън с оргии на поп Богомил –
веселие плътско и ритуал свещен осъществил.
Икона си от православен параклис
на северна руска провинция. ...