Mar 26, 2019, 10:54 PM  

На червения площад 

  Poetry » Other
329 2 2
Студена като опера на Вагнер,
зад токовете ти се гонят бесове;
неотразима си, дъждът неспирно лее
сълзите, ти моето сърце превзе.
Луната като тиква се показва,
площадът е самотен и горчащ
и моята първичност е голяма,
когато другите в леглата спят.
Девица си от сън с оргии на поп Богомил –
веселие плътско и ритуал свещен осъществил.
Икона си от православен параклис
на северна руска провинция. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Millennium Aquarius All rights reserved.

Random works
: ??:??