6 mar 2020, 23:36  

На чисто

  Poesía
1.5K 3 0

Обичам да танцувам с бурята,

сълзите ѝ в шепи да събирам.

Да гледам как измива сушата,

живот как ражда да съзирам.

 

Обичам с погледа си да изпивам

на светкавиците лудата игра.

От красотата им картини да гравирам,

да ме зарежда тяхната искра.

 

Стени, щом срещу вятъра издигаш,

от порива му те ще те затрупат.

Тогава с цяло гърло и да викаш,

Върху теб отломки ще се трупат.

 

А вятърните мелници... химери,

с които да се бориш е безсмислено.

Пред себе си не искам бариери...

действие в приказка измислено.

 

След стихия почва се на чисто,

дори от себе си да ринеш киша.

Въздухът е чист като мънисто...

след всяка буря по-леко се диша.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теодора Атанасова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...