„Ще си отида от света -
тъй както съм дошъл, бездомен,
спокоен като песента,
навяваща ненужен спомен.“
Д. Дебелянов
Какво след битката остана?!
Врази и наши – мъртва гмеж!
И в Моноклисия* - жива рана
заглъхва ехо на гърмеж…
Денят едва що се развива,
а смъртна новина е чул.
Тръбата стене милозлива
сред дим - разгърнат вестибюл…
И с вик „ура“ в свирепа бран
те биха по врага на щик.
И що войниче падна там
за подвига така велик!
В откъслек и с молив героят,
написа сетния си стих.
В куртката му открит след боя,
загинал тъй смирен и тих…
И блед земята го прегръща –
далеч от майка и другар.
Не сетил бащината къща!
До храма на Демир Хисар.
„Сиротна песен“ в смачкан лист
и спомен свят за Дебелянов!
Един изящен символист,
пред който падам на колене!
07.07.2021 г.
⁕При сраженията край Горно Караджово, днес Моноклисия, на 02 Октомври 1916 г. загива подпоручик Димчо Дебелянов, покосен от вражески куршум.
Из “Оставям си докрай сърцето” 2023 г. Перник
© Владислав Недялков Todos los derechos reservados