Пак на път тръгваш, приятелко!
Приятно ми беше да си край мен.
Видях те... весела, влюбена,
спокоен съм вече, а бях така притеснен.
Сърцето ми беше хванало плесен,
сякаш нямах чувства във мен.
Някога знам, че изпитвах щастие...
за кратко, отново го усетих чрез теб.
Утре на гарата няма да дойда,
не е редно да те изпращам със сълзи.
А тях, повярвай ми ще ги има,
даже отсега се стичат и неистово боли. ...