Ти искаш да си тръгнеш, добър път!
От безлюбов разбрах, не се умира.
Усещам те, за бягство си готов,
не бих могла и да те спра насила.
Не е любов каквото ми предлагаш,
страхлив си и въобще не ти отива
да говориш за вярност, а после
по сърцето ми с нож да рисуваш.
Ти искаш да си тръгнеш, добър път!
Отдавна се отказах да те моля
за останки от един измислен рай,
за студен, изгаснал огън...
© Александра Георгиева Todos los derechos reservados