На други
На друг говоря нежни думи,
и друг до мен опива се от тях
на оня стръмен скат над Струма,
където... само с тебе бях.
Сега на друг в очите плувам -
все в онзи стил, на който ме научи,
в ръцете му косите ми лудуват,
по него се разливам като ручей.
Днес друг в прегръдките ми плака
и друга е главата на гръдта ми,
и не е твоя, пареща, ръката,
която гали и взриви кръвта ми.
Над друг се разпилявам като дъжд,
издъхва друг в дъха ми, друг теша,
но само ти ще бъдеш този мъж,
на който дадох своята душа.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мая Попова Todos los derechos reservados
