3 dic 2010, 13:20

На душата ми...

1.1K 0 1

... и на всички мои сродни женски души

 

Какво да я правя

Тази моя вечно гладна за любов душа

Която никой никога не успя

Да нахрани...

Как да овладея огъня в кръвта

Предизвикваш безмерно страдание

От пълната липса на внимание

Или само временното му потушаване...

Как да ù обясня

Че мъжът отсреща е само проекция

На нейната мечта...

Ще спре ли тя да се надява

Тази моя упорита душа

Да срещне в живота си своята половинка

С която е била разделена

Малко след създаването на света

И колко ли пъти се е делила

В опитите си да се съедини

Измъчената ми душа

През всичките си проявления

На нашата грешна Земя –

Толкова ли пъти в този 

Или в следващ живот

Аз ще срещам ЛЮБОВТА?!?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивайла Славова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • В началото ми хареса, но краят леко досажда, вместо вопъл, оставя впечатление за мрънкане на недоволна леля. Пробвай да го преработиш, ще се получи хубав стих.

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...