3.12.2010 г., 13:20 ч.

На душата ми... 

  Поезия » Любовна
805 0 1

... и на всички мои сродни женски души

 

Какво да я правя

Тази моя вечно гладна за любов душа

Която никой никога не успя

Да нахрани...

Как да овладея огъня в кръвта

Предизвикваш безмерно страдание

От пълната липса на внимание

Или само временното му потушаване...

Как да ù обясня

Че мъжът отсреща е само проекция

На нейната мечта...

Ще спре ли тя да се надява

Тази моя упорита душа

Да срещне в живота си своята половинка

С която е била разделена

Малко след създаването на света

И колко ли пъти се е делила

В опитите си да се съедини

Измъчената ми душа

През всичките си проявления

На нашата грешна Земя –

Толкова ли пъти в този 

Или в следващ живот

Аз ще срещам ЛЮБОВТА?!?

© Ивайла Славова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • В началото ми хареса, но краят леко досажда, вместо вопъл, оставя впечатление за мрънкане на недоволна леля. Пробвай да го преработиш, ще се получи хубав стих.
Предложения
: ??:??