На душата ми...
... и на всички мои сродни женски души
Какво да я правя
Тази моя вечно гладна за любов душа
Която никой никога не успя
Да нахрани...
Как да овладея огъня в кръвта
Предизвикваш безмерно страдание
От пълната липса на внимание
Или само временното му потушаване...
Как да ù обясня
Че мъжът отсреща е само проекция
На нейната мечта...
Ще спре ли тя да се надява
Тази моя упорита душа
Да срещне в живота си своята половинка
С която е била разделена
Малко след създаването на света
И колко ли пъти се е делила
В опитите си да се съедини
Измъчената ми душа
През всичките си проявления
На нашата грешна Земя –
Толкова ли пъти в този
Или в следващ живот
Аз ще срещам ЛЮБОВТА?!?
© Ивайла Славова All rights reserved.
