Fabiana (Галя Николова)
216 821
6 oct 2005, 11:35

На дъното 

  Poesía
899 0 4
Топя се мъчително бавно.
Чезна някъде отвъд живота.
Реалността с длани хладни
ме тласка в грешната посока.

Хищници отвсякъде ме дебнат.
Усетят ли, че съм ранена,
глухи и първични, с ярост
ще се нахвърлят върху мене.

В тази лудница проклета
да ритам и блъскам със юмруци
и винаги да знам, че дъното
не ще ми го отнеме никой.

© Галя Николова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • отърси се от мръсотията и стъпи върху нея ,така лека по лека ще бъдеш отново на повърхността!и дерзай!
  • Много хубаво,Гале!Добре,че е дъното...все някаква надежда!
  • Бих, бих, ама като ми е все едно такова, за едни дъното, за други простора... Благодаря за вниманието! Усмивки!
  • Я, ръсни малко оптимизъм...

    Дъното не е далече...
    вече чувствам твърдостта,
    простора е на мен обречен -
    политаме в безкрайността!
Propuestas
: ??:??