6.10.2005 г., 11:35

На дъното

1.1K 0 4
Топя се мъчително бавно.
Чезна някъде отвъд живота.
Реалността с длани хладни
ме тласка в грешната посока.

Хищници отвсякъде ме дебнат.
Усетят ли, че съм ранена,
глухи и първични, с ярост
ще се нахвърлят върху мене.

В тази лудница проклета
да ритам и блъскам със юмруци
и винаги да знам, че дъното
не ще ми го отнеме никой.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галя Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • отърси се от мръсотията и стъпи върху нея ,така лека по лека ще бъдеш отново на повърхността!и дерзай!
  • Много хубаво,Гале!Добре,че е дъното...все някаква надежда!
  • Бих, бих, ама като ми е все едно такова, за едни дъното, за други простора... Благодаря за вниманието! Усмивки!
  • Я, ръсни малко оптимизъм...

    Дъното не е далече...
    вече чувствам твърдостта,
    простора е на мен обречен -
    политаме в безкрайността!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...