6.10.2005 г., 11:35

На дъното

1.1K 0 4
Топя се мъчително бавно.
Чезна някъде отвъд живота.
Реалността с длани хладни
ме тласка в грешната посока.

Хищници отвсякъде ме дебнат.
Усетят ли, че съм ранена,
глухи и първични, с ярост
ще се нахвърлят върху мене.

В тази лудница проклета
да ритам и блъскам със юмруци
и винаги да знам, че дъното
не ще ми го отнеме никой.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галя Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • отърси се от мръсотията и стъпи върху нея ,така лека по лека ще бъдеш отново на повърхността!и дерзай!
  • Много хубаво,Гале!Добре,че е дъното...все някаква надежда!
  • Бих, бих, ама като ми е все едно такова, за едни дъното, за други простора... Благодаря за вниманието! Усмивки!
  • Я, ръсни малко оптимизъм...

    Дъното не е далече...
    вече чувствам твърдостта,
    простора е на мен обречен -
    политаме в безкрайността!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...