6 окт. 2005 г., 11:35

На дъното

1.1K 0 4
Топя се мъчително бавно.
Чезна някъде отвъд живота.
Реалността с длани хладни
ме тласка в грешната посока.

Хищници отвсякъде ме дебнат.
Усетят ли, че съм ранена,
глухи и първични, с ярост
ще се нахвърлят върху мене.

В тази лудница проклета
да ритам и блъскам със юмруци
и винаги да знам, че дъното
не ще ми го отнеме никой.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Галя Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • отърси се от мръсотията и стъпи върху нея ,така лека по лека ще бъдеш отново на повърхността!и дерзай!
  • Много хубаво,Гале!Добре,че е дъното...все някаква надежда!
  • Бих, бих, ама като ми е все едно такова, за едни дъното, за други простора... Благодаря за вниманието! Усмивки!
  • Я, ръсни малко оптимизъм...

    Дъното не е далече...
    вече чувствам твърдостта,
    простора е на мен обречен -
    политаме в безкрайността!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...