Чу се взрив във носа и надолу след миг
се понесохме ние презглава.
Чу се възглас уплашен, чу се и вик -
и за нас вече времето спря.
Под краката ни палубата се наклони.
Нещо там, отпред, изхрущя.
Удар! Вече сме долу - всичките ние.
Не можах и да изкрещя.
Кислородът ще свърши след ден или два.
И в отсека е страшен студ.
Аварийните лампи мъждукат едва...
А пък дъх си поемаме с труд. ...