12 ene 2010, 12:41

На дъщеря ми

  Poesía
2.4K 1 25

Пребродих хиляди пътища,

богатствата си разпилях.

Сънувах хиляди сънища

и все по-разсипна аз бях.

Раздавах радост, надежда

на тези, които подминах,

защото в мен се оглежда

мечтата, която постигнах.

В твоите красиви очи

намирам надеждата, дъще!

Ти върви, не мълчи и бъди,

а аз ще те чакам – вкъщи.

 

                        Честит рожден ден, моя малка Чудеснице!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весислава Савова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...