Jan 12, 2010, 12:41 PM

На дъщеря ми

  Poetry
2.4K 1 25

Пребродих хиляди пътища,

богатствата си разпилях.

Сънувах хиляди сънища

и все по-разсипна аз бях.

Раздавах радост, надежда

на тези, които подминах,

защото в мен се оглежда

мечтата, която постигнах.

В твоите красиви очи

намирам надеждата, дъще!

Ти върви, не мълчи и бъди,

а аз ще те чакам – вкъщи.

 

                        Честит рожден ден, моя малка Чудеснице!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весислава Савова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...