Пак излизаш сама с наведена глава.
Не ме поглеждаш, не се усмихваш вече.
Вдигни очи, с поглед само ме дари,
- "Ще се върна, майко" - само ми кажи
"лягай си и спи"
И аз ще се престоря на спокойна,
ще те изпратя с поглед благ
и болката си някак си ще скрия,
нали съм майка, пак ще премълча.
Ще чакам с трепет вратата да отвориш,
да чуя стъпките ти леки в коридора.
Нали е жива - пак ще си повторя, ...