На дъщеря ми
Пак излизаш сама с наведена глава.
Не ме поглеждаш, не се усмихваш вече.
Вдигни очи, с поглед само ме дари,
- "Ще се върна, майко" - само ми кажи
"лягай си и спи"
И аз ще се престоря на спокойна,
ще те изпратя с поглед благ
и болката си някак си ще скрия,
нали съм майка, пак ще премълча.
Ще чакам с трепет вратата да отвориш,
да чуя стъпките ти леки в коридора.
Нали е жива - пак ще си повторя,
а това, с кого е била?...
само ще гадая.
$ $ $
Обичам те, мое пораснало, малко момиче.
искам цялата обич на света да ти дам.
Приеми я като дар и ми прости.
Прости ми за това, че не мога да те обичам по малко.
Исках, повярвай ми, опитах,
но сърцето ми се късаше, като гледах,
че избираш все грешния път.
Беше отдавна, преди толкова много години,
когато те държах за ръка, а ти правеше
първите си стъпки. Все гледах да съм до теб,
да не паднеш, да не се нараниш.
Как ми се иска и сега да те хвана за ръка,
за да те предпазя от първите стъпки
по стръмния път на живота.
Спри се. Никога не е късно да направиш
обратен завой.
© Мария Драганова All rights reserved.
