koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
11 mar 2016, 23:10

На един младеж 

  Poesía » Civil
309 0 6

Съсипан от тревога,

разклатен, като плет,

ти сякаш си на дрога

в живота си проклет.

 

И вечер не заспиваш

будуваш, като в ден.

Със мъка си измиваш

обзел те черен тен.

 

Такъв си ти отдавна-

това не е от днес.

Държавата ти "славна"

те ритва със финес.

 

Оставаш безработен,

оставаш без пари.

Но инак- обработен

за следващи злини.

 

Изглежда нелечима

човешката съдба

и някак си е зрима 

неравната борба.

 

Животът те извива 

във жизнена среда.

Когато те убива,

ти дава свобода.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??