На един младеж
Съсипан от тревога,
разклатен, като плет,
ти сякаш си на дрога
в живота си проклет.
И вечер не заспиваш
будуваш, като в ден.
Със мъка си измиваш
обзел те черен тен.
Такъв си ти отдавна-
това не е от днес.
Държавата ти "славна"
те ритва със финес.
Оставаш безработен,
оставаш без пари.
Но инак- обработен
за следващи злини.
Изглежда нелечима
човешката съдба
и някак си е зрима
неравната борба.
Животът те извива
във жизнена среда.
Когато те убива,
ти дава свобода.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
