Вечно те преследват страховете,
лумнали в ранимата душа.
С погледа си син като със цвете
мога да те грея и теша.
Пак пропадаш в страшни, тъмни ями
и не знаеш ден е или нощ.
За ръката ми ако се хванеш,
ще прескочиш жребия си лош.
Плашиш се от безсърдечни хора,
хвърляли по тебе жлъч и кал.
Раменете ми са ти опора,
прегърни ме здраво и без жал. ...