17.07.2012 г., 13:20

На един приятел

616 0 7

 

Вечно те преследват страховете,

лумнали в ранимата  душа.

С погледа си син като със цвете

мога да те грея и теша.

 

Пак пропадаш в страшни, тъмни ями

и не знаеш ден е или нощ.

За ръката ми  ако се хванеш,

ще прескочиш жребия си лош.

 

Плашиш се от безсърдечни хора,

хвърляли по тебе  жлъч и кал.

Раменете ми са ти опора,

прегърни ме здраво и без жал.

 

Довери ми се. Не позволявай

на Фортуна с теб да си играй!

Заедно сме. Ти  не се предавай!

Ще те браня честно и докрай!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...