17.07.2012 г., 13:20

На един приятел

617 0 7

 

Вечно те преследват страховете,

лумнали в ранимата  душа.

С погледа си син като със цвете

мога да те грея и теша.

 

Пак пропадаш в страшни, тъмни ями

и не знаеш ден е или нощ.

За ръката ми  ако се хванеш,

ще прескочиш жребия си лош.

 

Плашиш се от безсърдечни хора,

хвърляли по тебе  жлъч и кал.

Раменете ми са ти опора,

прегърни ме здраво и без жал.

 

Довери ми се. Не позволявай

на Фортуна с теб да си играй!

Заедно сме. Ти  не се предавай!

Ще те браня честно и докрай!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...