На един велик Българин

24 abr 2009, 21:21

Poesía » Odas y poemas

564 0 3

В този свят, разрушен до основи,

в който няма любов, красота,

аз - самотник сред вълци сурови,

търся пристан за свойта душа.

Там, на пътя, където отраснах,

още споменът свети нощес,

той разказва за дните прекрасни,

изживяни във горския лес.

Но следите от моите рани,

те ще кажат на всеки човек

как се борих сред хора отбрани,

как живял съм живота нелек.

Аз ще падна единствен накрая

и очите ми няма да бдят,

ще ме топлят тревите на Рая,

мойте мисли в земята ще спят.

И ще помни светът мойто дело,

ще се сбъднат презрени мечти

и възкръснал на моите начело,

ще ме видиш в сърцето си ти.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

maistora (Красимир Тенев)

2009-04-24T23:34:14+03:00

Има много велики българи, чиито мечти си струва да следваме с надеждата да се сбъднат.
Поздрав!
tsofa (Марин Цанков)

2009-04-24T22:15:09+03:00

Противоречиш си!Първо "мойте мисли в земята ще спят",
а после "ще ме видиш в сърцето си ти".Иначе идеята ти е мн. добра!
rimpo (Наско Енев - РИМПО)

2009-04-24T22:06:18+03:00

Не видях връзка между заглавието и текста!!!