На един велик Българин
В този свят, разрушен до основи,
в който няма любов, красота,
аз - самотник сред вълци сурови,
търся пристан за свойта душа.
Там, на пътя, където отраснах,
още споменът свети нощес,
той разказва за дните прекрасни,
изживяни във горския лес.
Но следите от моите рани,
те ще кажат на всеки човек
как се борих сред хора отбрани,
как живял съм живота нелек.
Аз ще падна единствен накрая
и очите ми няма да бдят,
ще ме топлят тревите на Рая,
мойте мисли в земята ще спят.
И ще помни светът мойто дело,
ще се сбъднат презрени мечти
и възкръснал на моите начело,
ще ме видиш в сърцето си ти.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Станислава Стефанова Все права защищены
