Прелива чашата на отлежалото търпение.
Пиеш обидата на екс. Дали?
И казваш: "Няма начин и спасение.
Така по-малко ме боли."
И искаш още, счупила спирачките
на волята и отговорността,
а до елхата гледат в теб и вярват ти,
и молят ти се твоите деца.
На теб, забравила отдавна себе си,
на палавото пламъче в свещта.
"Изгубих всичко" - казваш. Не! Богата си!
Ти имаш най-прекрасните деца! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse