На една алкохоличка...
Прелива чашата на отлежалото търпение.
Пиеш обидата на екс. Дали?
И казваш: "Няма начин и спасение.
Така по-малко ме боли."
И искаш още, счупила спирачките
на волята и отговорността,
а до елхата гледат в теб и вярват ти,
и молят ти се твоите деца.
На теб, забравила отдавна себе си,
на палавото пламъче в свещта.
"Изгубих всичко" - казваш. Не! Богата си!
Ти имаш най-прекрасните деца!
Ти искаш да забравиш, но те помнят.
Изпиваш даже техните мечти
и детството им. Всеки миг угасват
в душите им недосънувани звезди.
"Не мога!" Можеш! Всичко е възможно!
Повярвай си и себе си бъди!
Ръка подавам ти. Изпий до дъно болката
и чашата-съмнение счупи!
Знай, чудесата не само на Коледа
се случват! Чудото е всеки миг,
когато се познаеш и поискаш
да бъдеш себе си и да се промениш!
© Веселка Стойнева All rights reserved.
