14 ago 2005, 21:09

На една приятелка 

  Poesía
1236 0 3

Не те виня за злобата,

която носиш скрита.

Не ще простя за болката,

уж причинена без да искаш.

Не мога да те убеждавам вече,

дори в това,че съм различна.

Не ми остана и любов,

стена пред мене ти издигна.

Сега те гледам...,

а сякаш си прозрачна.

Душата ти е черна,празна,

от лицемерие превърната във прах.

Сърцето бие за живот,

но не от обич,а от злост.

Отивам си и няма и да се обърна,

живей сега със твоятата вина!

Прощавам ти,душата си пречиствам!

Оставям те да си простиш сама!

© Весела Йотова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??