На една приятелка
Не те виня за злобата,
която носиш скрита.
Не ще простя за болката,
уж причинена без да искаш.
Не мога да те убеждавам вече,
дори в това,че съм различна.
Не ми остана и любов,
стена пред мене ти издигна.
Сега те гледам...,
а сякаш си прозрачна.
Душата ти е черна,празна,
от лицемерие превърната във прах.
Сърцето бие за живот,
но не от обич,а от злост.
Отивам си и няма и да се обърна,
живей сега със твоятата вина!
Прощавам ти,душата си пречиствам!
Оставям те да си простиш сама!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весела Йотова Всички права запазени
