dobromirpenkov (Добромир Пенков) dobromirpenkov (Добромир Пенков)
23
21 may 2011, 10:48

На едни устни разстояние

1.9K 0 3

НА ЕДНИ УСТНИ РАЗСТОЯНИЕ

Притисни ме така!
Да се слеят луди телата!
Без да стигат до Там –
да останем жива жарава!
Остави ме така –
на едни устни разстояние...
Да изгаря плътта,
полудяла в очакване!
Докосни ме едва...
Да стана нежен вопъл,
спрял се там, на ръба,
опиянен от докосване...
Остави ме така...
Искам времето да спре
в твоята нежна ръка...
Да стана безкрайно  море,
дето жадно чака брега...
Моля ти се, омагьосай ме!
Да остана така!
О, не спирай! Докосвай ме!
Да не гасне страстта!
Лъчи от мене струят...
Аз съм нежно сияние...

Остави ме така...

На едни устни разстояние...

16.01.2011 г.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Добромир Пенков Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0