НА ЕДНИ УСТНИ РАЗСТОЯНИЕ
Притисни ме така!
Да се слеят луди телата!
Без да стигат до Там –
да останем жива жарава!
Остави ме така –
на едни устни разстояние...
Да изгаря плътта,
полудяла в очакване!
Докосни ме едва...
Да стана нежен вопъл,
спрял се там, на ръба,
опиянен от докосване...
Остави ме така...
Искам времето да спре
в твоята нежна ръка...
Да стана безкрайно море,
дето жадно чака брега...
Моля ти се, омагьосай ме!
Да остана така!
О, не спирай! Докосвай ме!
Да не гасне страстта!
Лъчи от мене струят...
Аз съм нежно сияние...
Остави ме така...
На едни устни разстояние...
16.01.2011 г.
© Добромир Пенков Todos los derechos reservados
мисли топли, красиви
сияние блика...
с очи го докосваш
с душа
му се радваш..
а мигът
така нежен
в сърцето остава..
*
нежна и красива мъжка лирика...
прекрасна..