dobromirpenkov (Добромир Пенков) dobromirpenkov (Добромир Пенков)
23
21 may 2011, 10:48

На едни устни разстояние

1.9K 0 3

НА ЕДНИ УСТНИ РАЗСТОЯНИЕ

Притисни ме така!
Да се слеят луди телата!
Без да стигат до Там –
да останем жива жарава!
Остави ме така –
на едни устни разстояние...
Да изгаря плътта,
полудяла в очакване!
Докосни ме едва...
Да стана нежен вопъл,
спрял се там, на ръба,
опиянен от докосване...
Остави ме така...
Искам времето да спре
в твоята нежна ръка...
Да стана безкрайно  море,
дето жадно чака брега...
Моля ти се, омагьосай ме!
Да остана така!
О, не спирай! Докосвай ме!
Да не гасне страстта!
Лъчи от мене струят...
Аз съм нежно сияние...

Остави ме така...

На едни устни разстояние...

16.01.2011 г.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Добромир Пенков Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0