21 мая 2011 г., 10:48

На едни устни разстояние

1.9K 0 3

НА ЕДНИ УСТНИ РАЗСТОЯНИЕ

Притисни ме така!
Да се слеят луди телата!
Без да стигат до Там –
да останем жива жарава!
Остави ме така –
на едни устни разстояние...
Да изгаря плътта,
полудяла в очакване!
Докосни ме едва...
Да стана нежен вопъл,
спрял се там, на ръба,
опиянен от докосване...
Остави ме така...
Искам времето да спре
в твоята нежна ръка...
Да стана безкрайно  море,
дето жадно чака брега...
Моля ти се, омагьосай ме!
Да остана така!
О, не спирай! Докосвай ме!
Да не гасне страстта!
Лъчи от мене струят...
Аз съм нежно сияние...

Остави ме така...

На едни устни разстояние...

16.01.2011 г.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Добромир Пенков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...