6 sept 2009, 10:18

На Елена, която осинови дете

  Poesía » Otra
1.1K 0 13

А колко дълго чакала си ти.

И ето че след толкова години

като врабче у теб се приюти

една до днес мечтана дума - сине.

 

Как светло е край тебе всичко днес

и колко много си така красива.

Пристигат поздрави на твой адрес:

да бъдеш здрава, Лена, и щастлива.

 

Щастлива си, щастлива, скъпа моя,

със пеленките, с детската ръка,

която губи се в ръката твоя.

С набръчканите босички крака.

 

И нека утре твоят Владимир

да израсте човек с душа голяма,

да тръгне по света надлъж и шир

и много, много да обича мама.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гинка Гарева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Осиновяването е най-великото нещо на света. Осиновителите са хора с две сърца щом са способни на това нещо. Няма начин да не им се върне с добро и дано на всички бъдещи осиновители мечтите да се осъществят и да бъдат безкрайно щастливи.
  • Всичко, което прочетох днес тук, ме разплаква! И за мен това да дадеш обич на едно изоставено дете е велико дело! Нека да бъдат много щастливи!
  • Поклон пред тази майка...
    много хубаво, че си писала за това...чудесен стих.
  • Благодарение на Петинка съм тук
    Развълнува ме! И аз имам тази съдба и разбирам щастието на тази майка
  • Осиновяваването е благородство.
    А как само е представено, както само Гинка го може.
    Поздравявам те , мила!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...