6.09.2009 г., 10:18

На Елена, която осинови дете

1.1K 0 13

А колко дълго чакала си ти.

И ето че след толкова години

като врабче у теб се приюти

една до днес мечтана дума - сине.

 

Как светло е край тебе всичко днес

и колко много си така красива.

Пристигат поздрави на твой адрес:

да бъдеш здрава, Лена, и щастлива.

 

Щастлива си, щастлива, скъпа моя,

със пеленките, с детската ръка,

която губи се в ръката твоя.

С набръчканите босички крака.

 

И нека утре твоят Владимир

да израсте човек с душа голяма,

да тръгне по света надлъж и шир

и много, много да обича мама.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гинка Гарева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Осиновяването е най-великото нещо на света. Осиновителите са хора с две сърца щом са способни на това нещо. Няма начин да не им се върне с добро и дано на всички бъдещи осиновители мечтите да се осъществят и да бъдат безкрайно щастливи.
  • Всичко, което прочетох днес тук, ме разплаква! И за мен това да дадеш обич на едно изоставено дете е велико дело! Нека да бъдат много щастливи!
  • Поклон пред тази майка...
    много хубаво, че си писала за това...чудесен стих.
  • Благодарение на Петинка съм тук
    Развълнува ме! И аз имам тази съдба и разбирам щастието на тази майка
  • Осиновяваването е благородство.
    А как само е представено, както само Гинка го може.
    Поздравявам те , мила!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...