30 nov 2014, 20:56

На езерото в Ардавил

456 0 0

На езерото в Ардабил

Прохладна вечер, в знойно лято...
Край езерото   съм се спрял.
Играят светлините във водата.
Града палитра е разлял ...

Блести града и плува  във водата,
сред  цветни  пеперуди  спрял...
А силуета в дъното,  на  планината,
над покривите лакти е опрял.

Излезнах аз  на въздух от хотела,
и седнах с свойта  Самота,
която бе живота ми повела,
и тук във чуждата страна.

Все нейните натяквания слушам,
 с гласа на моята Съдба.
И гадните и стъпки, край мен чувам,
и как развява знамена! 

Не съм се връщал дълго във дома си!
Цял век тъгувам за дома!
Разстроиха се моите компаси,
тежи ми чуждата страна!

Добре, че са ми спомените мили...
За моата Страна тъжа!
На мен Надеждата ми дава сили,
и знам, че тук до край ще издържа!
   06.08.2006г.Ардабил-Иран




¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...