На езерото в Ардабил

Прохладна вечер, в знойно лято...
Край езерото   съм се спрял.
Играят светлините във водата.
Града палитра е разлял ...

Блести града и плува  във водата,
сред  цветни  пеперуди  спрял...
А силуета в дъното,  на  планината,
над покривите лакти е опрял.

Излезнах аз  на въздух от хотела,
и седнах с свойта  Самота,
която бе живота ми повела,
и тук във чуждата страна.

Все нейните натяквания слушам,
 с гласа на моята Съдба.
И гадните и стъпки, край мен чувам,
и как развява знамена! 

Не съм се връщал дълго във дома си!
Цял век тъгувам за дома!
Разстроиха се моите компаси,
тежи ми чуждата страна!

Добре, че са ми спомените мили...
За моата Страна тъжа!
На мен Надеждата ми дава сили,
и знам, че тук до край ще издържа!
   06.08.2006г.Ардабил-Иран