5 jul 2009, 22:48

На Фил

  Poesía » Otra
801 0 1

Като втори роден дом ти беше тя,
с нея беше свързана всяка твоя мечта,
усмихваш се и тихичко шептиш "в планината -
там, сред снежна пустош, сред тишината".
И връх след връх под теб стояха покорени,
очите ти - усмихнати, за всякаква опасност заслепени.
И тръгна пак към връх красиво страшен,
връх мечтан, връх стръмен и опасен.
Следи от хижата към тебе водят,
три момчета в снега уморено бродят,
обръщаш се и махаш със усмивка пак,
и после тръгваш, изчезваш в настъпващия мрак.

Останаха ни снимки с твоята усмивка грейнала,
остана ни в душите огромна дупка зейнала,
останаха ни спомени щастливи,
стари и пресни, но еднакво живи.

Сбогом, приятелю, на планината дете,
няма да видим вече усмихнатото момче.

------------------------------------
Посвещавам на моя добър приятел Филип Жазмати,

останал завинаги сред снеговете около Матерхорн.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никой Нищо Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Незабравимо!
    За тази болка имах предвид от стихът ти за надгробни слова.
    Аз непознатият изтръпнах и сълзите ми докато четох стихът ти ме пареха,а за познаващите го...Знаеш какво им е.

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...