5 июл. 2009 г., 22:48
Като втори роден дом ти беше тя,
с нея беше свързана всяка твоя мечта,
усмихваш се и тихичко шептиш "в планината -
там, сред снежна пустош, сред тишината".
И връх след връх под теб стояха покорени,
очите ти - усмихнати, за всякаква опасност заслепени.
И тръгна пак към връх красиво страшен,
връх мечтан, връх стръмен и опасен.
Следи от хижата към тебе водят,
три момчета в снега уморено бродят,
обръщаш се и махаш със усмивка пак,
и после тръгваш, изчезваш в настъпващия мрак. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация