20 dic 2007, 15:17

На Г.

1.2K 0 15
Във дните бели - в мойта зима,
лъжи ме, че ме има още,
повтаряй дълго мойто име
и не забравяй, че съм просяк

за всяка твоя дума-ласка,
за всяко островче-надежда!
Не виждаш ли, че всички маски
и всички бляскави одежди

на нашите илюзии, проядени
от дървоядите на дните,
отдавна са продадени от дявола
на търговете на душите?!

Лъжи ме, моля те, умело!
Бъди същинска Дездемона -
ще се преструвам на Отело;
бъди Сикстинската мадона...

и аз ще бъда Рафаело!
Не ме мами обаче с истина -
виж - бялото над мойто чЕло
е сянка от Апокалипсиса!

Затуй бъди сега греховна:
на думите във всяка нота -
прокарвай по лъжа отровна
и ще възкръсна на Голгота!

Така, във мойта бяла зима,
ще вярвам, че ме има още
и ще повтарям твойто име,
и в дни ще сторя всички нощи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Владимир Владимиров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Опитах се да вмъкна част от твоя стих в моя коментар!
    За това и използвах кавичките!
    Дано не си ме разбрал погрешно!
    А що се отнася до разсъжденията - прави си!
    И ти пожелавам от сърце - за Нея "в дни да сториш всички нощи"!
  • Знаеш ли, Петя, понякога си мисля, че в нашия свят- свят на ценностен хаос или на умишлено преобърнати ценности-една благородна лъжа е по-ценна от грозната истина.Всъщност човек търси винаги упование в нещо или в някого, когото обича. А любовта има толкова много превъплъщения и все е истинска, и все е единствена.
    Поздрав!
  • "Не бих си позволила да излъжа"!
    И ще ти кажа "Истината" - стихът ти много ми хареса!
    И за това ще те аплодирам - отново!
  • Благодаря ти, Иво! Чест и почитания!
  • На прав път си, Влади! Към храма на поезията! Поздрав! Ваше Благородие

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...