20.12.2007 г., 15:17

На Г.

1.2K 0 15
Във дните бели - в мойта зима,
лъжи ме, че ме има още,
повтаряй дълго мойто име
и не забравяй, че съм просяк

за всяка твоя дума-ласка,
за всяко островче-надежда!
Не виждаш ли, че всички маски
и всички бляскави одежди

на нашите илюзии, проядени
от дървоядите на дните,
отдавна са продадени от дявола
на търговете на душите?!

Лъжи ме, моля те, умело!
Бъди същинска Дездемона -
ще се преструвам на Отело;
бъди Сикстинската мадона...

и аз ще бъда Рафаело!
Не ме мами обаче с истина -
виж - бялото над мойто чЕло
е сянка от Апокалипсиса!

Затуй бъди сега греховна:
на думите във всяка нота -
прокарвай по лъжа отровна
и ще възкръсна на Голгота!

Така, във мойта бяла зима,
ще вярвам, че ме има още
и ще повтарям твойто име,
и в дни ще сторя всички нощи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Владимиров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Опитах се да вмъкна част от твоя стих в моя коментар!
    За това и използвах кавичките!
    Дано не си ме разбрал погрешно!
    А що се отнася до разсъжденията - прави си!
    И ти пожелавам от сърце - за Нея "в дни да сториш всички нощи"!
  • Знаеш ли, Петя, понякога си мисля, че в нашия свят- свят на ценностен хаос или на умишлено преобърнати ценности-една благородна лъжа е по-ценна от грозната истина.Всъщност човек търси винаги упование в нещо или в някого, когото обича. А любовта има толкова много превъплъщения и все е истинска, и все е единствена.
    Поздрав!
  • "Не бих си позволила да излъжа"!
    И ще ти кажа "Истината" - стихът ти много ми хареса!
    И за това ще те аплодирам - отново!
  • Благодаря ти, Иво! Чест и почитания!
  • На прав път си, Влади! Към храма на поезията! Поздрав! Ваше Благородие

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....