26 sept 2005, 10:43

на гарата

  Poesía
1.1K 0 4

Не се боря за място в живота ти.
Отдавна всички места са заети.
Ще си стоя на гарата.
Ще броя черно- белите пролети,
С ласки назаем взети
И ще остана на старта.
Било е и пак ще бъде-
Очакването се срастна с мен,
Изписа тъга по лицето ми.
Стискам в дланта си въглен,
Останал от твойто сърце...
Колко ли още ще свети?...
Прогаря ми вече ръцете,
но ще търпя докрая на болката-
трошат се зъбит
e стиснати...
Има едно поверие,
Че който търпи на огън,
за него все още мислят...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вяра Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...