Sep 26, 2005, 10:43 AM

на гарата

  Poetry
1.1K 0 4

Не се боря за място в живота ти.
Отдавна всички места са заети.
Ще си стоя на гарата.
Ще броя черно- белите пролети,
С ласки назаем взети
И ще остана на старта.
Било е и пак ще бъде-
Очакването се срастна с мен,
Изписа тъга по лицето ми.
Стискам в дланта си въглен,
Останал от твойто сърце...
Колко ли още ще свети?...
Прогаря ми вече ръцете,
но ще търпя докрая на болката-
трошат се зъбит
e стиснати...
Има едно поверие,
Че който търпи на огън,
за него все още мислят...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вяра All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...