neleta (Нели Илиева)
79 305
8 ago 2007, 22:48

На Гео 

  Poesía
501 0 3
Здравей, Приятелко,
да си побъбрим.
Да строшим с думи
тежки калдъръми.
Със шепа вода
лицето измий ми -
с тъжна прохлада
да се напием.
Тя, болката във гърлото,
от друго драска -
неизречени думи
в шепа пясък...
Здравей, Приятелко,
и прости ми. -
Светлината ти с Луна
затулих...
В дебрите на моята душа
неизбродно се изгубих...
Oтдавна тръгнах...
и знам,
че вече,
в мрака никoй там,
за мен
не ще заплаче...

© Нели Илиева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • може би, Романтик...може би... но едва ли
    А Гео, е прекрасен творец и аз и се прекланям!И много я ценя.
  • Прекрасно посвещение и тъй като имам честта да познавам тази фея, на която е посветено мога само да добавя - Тя го заслужава!
  • "Oтдавна тръгнах...
    и знам,
    че вече,
    в мрака никoй там,
    за мен
    не ще заплаче..."

    Можи би не е така...

    Чудесен стих, Нели!!! Поздрави!!!
Propuestas
: ??:??