На Гео
да си побъбрим.
Да строшим с думи
тежки калдъръми.
Със шепа вода
лицето измий ми -
с тъжна прохлада
да се напием.
Тя, болката във гърлото,
от друго драска -
неизречени думи
в шепа пясък...
Здравей, Приятелко,
и прости ми. -
Светлината ти с Луна
затулих...
В дебрите на моята душа
неизбродно се изгубих...
Oтдавна тръгнах...
и знам,
че вече,
в мрака никoй там,
за мен
не ще заплаче...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нели Илиева Все права защищены