8 авг. 2007 г., 22:48

На Гео

694 0 3
Здравей, Приятелко,
да си побъбрим.
Да строшим с думи
тежки калдъръми.
Със шепа вода
лицето измий ми -
с тъжна прохлада
да се напием.
Тя, болката във гърлото,
от друго драска -
неизречени думи
в шепа пясък...
Здравей, Приятелко,
и прости ми. -
Светлината ти с Луна
затулих...
В дебрите на моята душа
неизбродно се изгубих...
Oтдавна тръгнах...
и знам,
че вече,
в мрака никoй там,
за мен
не ще заплаче...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Илиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • може би, Романтик...може би... но едва ли
    А Гео, е прекрасен творец и аз и се прекланям!И много я ценя.
  • Прекрасно посвещение и тъй като имам честта да познавам тази фея, на която е посветено мога само да добавя - Тя го заслужава!
  • "Oтдавна тръгнах...
    и знам,
    че вече,
    в мрака никoй там,
    за мен
    не ще заплаче..."

    Можи би не е така...

    Чудесен стих, Нели!!! Поздрави!!!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...