23 jul 2007, 9:11

На Гери

  Poesía
1.2K 0 4
Седя отново буден посреднощ.
И пълня листа с думи.
За теб, за мен и всичкото, което става
помежду ни.
За първата ни среща, кратка, но щастлива.
За любовта ни избуяла, дива.
За северно момиче с южни страсти.
С целувки нежни, диви, страстни и опасни.
За дългата ни самота сред слепи хора.
За тежката от неразбиране умора.
И че намерих в теб това, което търсех.
Не питай как...
Разбрах го още щом те зърнах.
А помниш ли кога за първо те прегърнах?
Въпросите, които ми зададе и отговорите, които аз ти дадох?
А изреченията ми, които ти довърши?
И всичките неща за мен, които свърши?
За всичкото, което ми показа и ми даде.
Обичам те.
За мен си Слънце... нощем даже. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вълко Тодореев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...