Аз трябва хляба си да вадя,
затуй съм тръгнал на гурбет.
И в туй ако късмет извадя,
ще съм добре и занапред.
Изгубех вече младостта си...
Отдавна съм пенсионер,
но се обливам във потта си -
животът ми да не е чер!
На всички е животът труден.
Със пенсийката не върви!
От туй и аз не съм учуден,
за жалост все съм на ръба, уви!
И днеска пак работя в спорта,
там, гдето винаги съм бил,
и пак във същата кохорта,
в която може би съм мил!
Тук всички са момчета млади,
не е при тях треньорът стар,
със който взимахме награди...
О, той сега е със юлар!
О, не че аз не ги обичам,
на всичко съм за тях готов,
дори в душите им надничам
и аз го правя със любов!
За равенство със тях мечтая,
да съм и аз младежа с тях!
Но невъзможно е туй, зная,
аз безнадеждно остарях!
11.11.2002 г. Асеновград
© Христо Славов Todos los derechos reservados