7.04.2013 г., 12:23 ч.

На гурбет 

  Поезия » Гражданска
264 0 0

Аз трябва хляба си да вадя,
затуй съм тръгнал на гурбет.
И в туй ако късмет извадя,
ще съм добре и занапред.

Изгубех вече младостта си...
Отдавна съм  пенсионер,
 но се обливам във потта си -
животът ми да не е чер!

На всички е животът труден.
Със пенсийката не върви!
От туй и аз не съм учуден,
за жалост все съм на ръба, уви!

И днеска пак работя в спорта,
там, гдето винаги съм бил,
и пак във същата кохорта,
в която може би съм мил!

Тук всички са момчета млади,
не е при тях треньорът стар,
със който взимахме награди...
О, той сега е със юлар!

О, не че аз не ги обичам,
на всичко съм за тях готов,
дори в душите им надничам
и аз го правя със любов!

За равенство със тях мечтая,
да съм и аз младежа с тях!
Но невъзможно е туй, зная,
аз безнадеждно остарях!


 11.11.2002 г. Асеновград

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??