На гълъб грив ше се престоря
- бездомен, без име, по една перушина,
ще мечтая над нещастните хора отгоре
и ще се любя със синьото неизтощимо.
Праобраз на вълк ли самотен
да взема, напъден от тварите в тъмно усое,
ще скитам и вия, ще тъгувам до сиво
и на луната ще стана другия двойник.
Самичък стрък с бодлици огньове
сред пясъци ще никна с дъх на дюни,
ще гледам меките вълни на морско синьото –
ще искам да съм близо, но ще съм осъден.....
Една сълза... ръка и поглед под ресници,
от тебе, Арлекине лош,
ми стигат да намеря женското си име,
макар в костюм вакхален, чужд.
Ще взема стрък от сухо цвете,
перо от гълъб, паднал на брега,
скиталчеството на вълка обречен –
в косите си ще ги вплета наречени -
... ела, Любов, с Деветата вълна,
... ела, моряко, в лодка без весла,
... ела ти, вечер звездна – Жената ще обича Мъж -
Вселената се ражда за пореден път.
© Златина Георгиева Todos los derechos reservados