На гълъб грив ше се престоря

- бездомен, без име, по една перушина,

ще мечтая над нещастните хора отгоре

и ще се любя със синьото  неизтощимо.

Праобраз на вълк ли самотен

да взема, напъден от тварите в тъмно усое,

ще скитам и вия, ще тъгувам до сиво

и на луната ще стана другия двойник.

Самичък стрък с бодлици  огньове

сред пясъци ще никна с дъх на дюни,

ще гледам меките вълни на морско синьото –

ще искам да съм близо, но ще съм осъден.....

Една сълза... ръка и поглед под ресници,

от тебе, Арлекине лош,

ми стигат да намеря женското си име,

макар в костюм  вакхален, чужд.

Ще взема стрък от сухо цвете,

перо от гълъб, паднал на брега,

скиталчеството на вълка обречен –

в косите си ще ги вплета наречени -

... ела, Любов, с Деветата вълна,

... ела, моряко, в лодка без весла,

... ела ти, вечер звездна – Жената ще обича Мъж -

Вселената  се ражда за пореден път.