Jul 5, 2012, 9:34 AM

На гълъб грив ще се престоря

  Poetry » Love
708 0 0

 

 

На гълъб грив ше се престоря

- бездомен, без име, по една перушина,

ще мечтая над нещастните хора отгоре

и ще се любя със синьото  неизтощимо.

 

Праобраз на вълк ли самотен

да взема, напъден от тварите в тъмно усое,

ще скитам и вия, ще тъгувам до сиво

и на луната ще стана другия двойник.

 

Самичък стрък с бодлици  огньове

сред пясъци ще никна с дъх на дюни,

ще гледам меките вълни на морско синьото –

ще искам да съм близо, но ще съм осъден.....

 

Една сълза... ръка и поглед под ресници,

от тебе, Арлекине лош,

ми стигат да намеря женското си име,

макар в костюм  вакхален, чужд.

 

Ще взема стрък от сухо цвете,

перо от гълъб, паднал на брега,

скиталчеството на вълка обречен –

в косите си ще ги вплета наречени -

 

... ела, Любов, с Деветата вълна,

... ела, моряко, в лодка без весла,

... ела ти, вечер звездна – Жената ще обича Мъж -

Вселената  се ражда за пореден път.

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Златина Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....