23 jun 2006, 20:10

На хоризонта

  Poesía
802 0 7

Враждуват тази нощ небето и морето!
На хоризонта сплели в битка,
своите ръце...
Луната – техния свидетел,
чайки и гларуси – овенчават,
с песен нощта.
Пясъкът уплашен,
се скрива в прегръдките
на своите вълни.
Един пиян по плажа крачи,
но крачка, две и спря...
Застигна го една жена,
и падна му на колене.
В миг впериха се в тях
небето и морето и стана тихо.
Нейните сълзи обливаха вълните,
и ги докосваха с тревога.
Той обърна се и каза само
”Повече не мога!”
И се изгуби във вълните...
И всичко свърши...
Морето победи -
взе поредната си жертва,
и всичко стана тихо като преди!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надя Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....