23 jun 2006, 20:10

На хоризонта

  Poesía
804 0 7

Враждуват тази нощ небето и морето!
На хоризонта сплели в битка,
своите ръце...
Луната – техния свидетел,
чайки и гларуси – овенчават,
с песен нощта.
Пясъкът уплашен,
се скрива в прегръдките
на своите вълни.
Един пиян по плажа крачи,
но крачка, две и спря...
Застигна го една жена,
и падна му на колене.
В миг впериха се в тях
небето и морето и стана тихо.
Нейните сълзи обливаха вълните,
и ги докосваха с тревога.
Той обърна се и каза само
”Повече не мога!”
И се изгуби във вълните...
И всичко свърши...
Морето победи -
взе поредната си жертва,
и всичко стана тихо като преди!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надя Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...