На хоризонта
Враждуват тази нощ небето и морето!
На хоризонта сплели в битка,
своите ръце...
Луната – техния свидетел,
чайки и гларуси – овенчават,
с песен нощта.
Пясъкът уплашен,
се скрива в прегръдките
на своите вълни.
Един пиян по плажа крачи,
но крачка, две и спря...
Застигна го една жена,
и падна му на колене.
В миг впериха се в тях
небето и морето и стана тихо.
Нейните сълзи обливаха вълните,
и ги докосваха с тревога.
Той обърна се и каза само
”Повече не мога!”
И се изгуби във вълните...
И всичко свърши...
Морето победи -
взе поредната си жертва,
и всичко стана тихо като преди!
© Надя Георгиева All rights reserved.
